Репресирани от комунизма: Възмутени сме от ПП-ДБ, които отказаха да ни отпуснат нищожна пенсия
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Преди дни парламентарната обществената комисия отхвърли на първо четене промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), свързани с изплащането на пенсии на репресирани. Промените, импортирани от ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи, не бяха подкрепени от ПП-ДБ и не бяха признати.
Очаква се във вторник тематиката още веднъж да бъде отворена на съвещанието на отрасловата комисия.
Промените предвиждаха добавката, която получават в този момент репресирани лица у нас, да стане пенсия за принуда, както и да се увеличи размерът ѝ. Пенсията за принуда щеше да се поставя на съответното лице от момента на навършването от него възраст за пенсиониране според Кодекса за обществено обезпечаване без условие за трудова активност и застрахователен стаж.
В претекстовете към законопроекта е посочено, че част от репресираните от тоталитарния комунистически режим са били изгонени от органите на Държавна сигурност (ДС) през 1989 година от страната. Друга част от репресираните през 80-те години на 20-ти век са били подлагани на напън от органите на Държавна сигурност за овакантяване на страната след излизането им от пандиза.
Репресирани от комунистическия режим у нас показаха огорчението си от решението на ПП-ДБ да не поддържат предлагането за спомагателна пенсия.
Исмет Исмаил Топалоглу е български турчин лежал в Старозагорския затвор по политически аргументи. Пред " Гласове " той описа, че въпросът за пенсията не опира толкоз до парите, по отношение на най-малко частична реабилитицаия и самопризнание за несправедливите присъди и премеждия, само че които са били подложени тези хора.
" Всички български жители от турски генезис сме потресени от омерзителната комунистическа пропаганда, която към момента съществува против всички репресирани от комунизма. "
Исмет описа, че е израснал като само турско момче в цялата махала в Момчилград. Искал е да стане водач или радист, само че са му разрешили поради произхода му.
60 години по-късно Исмет споделя, че се чувсва по същия метод, както тогава: " С отказа на Политическа партия и Демократична България, аз който съм на 69 години, претърпявам същите усеща от детсвото си. Съдбата по този начин ни отреди честните български жители да се се срещнем по пандизите и лагерите, далеч от родните си места като изселници. Омръзна ми да бъда потенцилен зложелател на българския народ и страна, в която съм се родил. "
" Комунистическата власт даде привилегии на " другарите " - пенсии, власт, парцели, а на нас, лежалите по пандизите репресирани от комунизма, отказват оскъдна сума ".
През 90-те години на 20-ти век и по-късно през годините на прехода доста от останалите в страната репресирани са правили трудова активност, само че не са били обществено обезпечавани за застрахователен стаж от работодателите си. Тези условия обуславят неспособност за тези категории репресирани да имат изискуемия от Кодекса за общественото обезпечаване застрахователен стаж при навършването на възрастта за пенсиониране. Поради това те не могат, навършвайки възраст за пенсиониране, да аплайват за добавка към пенсията си според ЗПГРРЛ. Добавката им се отхвърля от Национален осигурителен институт, защото нямат право на пенсия, към която тя да бъде добавена.
